Основна информация за липсата на гражданство

Според официално публикуваните данни, броят на лицата без гражданство в световен мащаб е 4,4 милиона души. Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обаче счита, че на практика броят на лицата без гражданство е много по-голям. Най-много хора без гражданство има в Бангладеш (961 700), Кот д‘Ивоар (931 000), Мианмар (630 000), Тайланд (582 400), Латвия (187 600), Сирия (160 000), Маласия (114 500), Русия (93 800), Кувейт (92 000), Кувейт (92 000), Саудитска Арабия (70 000), Естония (68 100), и други. Освен това, макар и да липсва официална статистика, според ВКБООН значителен брой лица без гражданство има и в Демократична Република Конго, Доминиканската Република, Индия, Индонезия, Обединените Арабски Емирства, Зимбабве и други.

Съгласно официалната статистика на българското Министерство на вътрешните работи, за 2017-2020 година в България е предоставен статут на лице без гражданство на 158 лица. При преброяването на населението през 2021 общо 539 лица са регистрирани като лица без гражданство, а за 764 лица гражданството е отразено като „непосочено“. Липсва цялостна статистика за общия брой на лицата без гражданство, които пребивават на територията на Република България
 

Според правото, лице без гражданство е „човек, който не се разглежда като гражданин от нито една държава според действието на нейното законодателство“. Това означава, че човекът не е гражданин на нито една държава.

Хората без гражданство или никога не са притежавали гражданството на държавата, където са родени, или са загубили това гражданство впоследствие, и не могат да придобият гражданство на друга държава. Причини за това могат да бъдат празноти в законодателството за гражданството или противоречия между законодателствата на отделни държави, разделяне на държавни обединения и неясноти в държавното правоприемство, произволно или незаконно отнемане на гражданство, дискриминация спрямо жените относно тяхната правоспособност да придобиват гражданство или да предават гражданството си на своите деца, пречки в правните процедури за придобиване или потвърждаване на гражданство, дискриминация на расова, етническа, религиозна, езикова или друга основа, насилствена миграция на населението и невъзможност за гражданска регистрация, и други. В изложението по-долу ще се спрем по-подробно на някои от изброените примери.

• Причини, свързани с дискриминация:

Много хора без гражданство по света принадлежат към етнически, религиозни или езикови малцинства, които са подложени на дискриминация. Понякога те не могат да придобият гражданството на държавата, където живеят, въпреки здравите си връзки с тази държава – връзки, които за други могат да са достатъчни, за да обусловят предоставянето на гражданство. Децата от тези дискриминирани малцинства са в особено уязвимо положение, тъй като затруднената регистрация на тяхното раждане е предпоставка за труден или невъзможен достъп до гражданство.

В редица държави съществуват дискриминационни спрямо жените закони, които не позволяват на майките да предават своето гражданство на децата си така, както могат да правят това бащите. В такъв случай, ако бащата е неизвестен, липсващ или починал, децата могат да останат без гражданство.

• Произволно лишаване или отнемане на гражданство:

Много от хората без гражданство в света са били лишени произволно от своето гражданство. Това може да се дължи на дискриминационни практики спрямо дадена група лица или на липса на правна сигурност и други тоталитарни практики.

• Причини, свързани с правоприемството между държави:

Този въпрос може да възникне, например, когато една държава постигне независимост от колониална сила, когато съществуването на дадена държава се прекрати и една или няколко държави унаследяват прекратената държава, или ако част от една държава се отдели и образува нова държава. Всяко от тези обстоятелства може да доведе до приемането на нови закони за гражданството и нови административни процедури. Тогава някои хора могат да се окажат без гражданство, ако не придобият гражданство по новите закони или процедури, или ако им бъде отказано гражданство.

• Технически причини:

В правоотношенията на хората може да се появи международен елемент, при който взаимодействието между законодателствата на две държави да води до противоречия, оставяйки едно лице извън кръга на гражданите и на двете държави. Например, държавата А, в която е родено дадено лице, дава гражданство само по произход/потомство (закон на кръвта), но родителите на детето са граждани на държавата Б. От своя страна, държавата Б дава гражданство само въз основа на мястото на раждане (закон на замята) и по нейното законодателство дете на техен гражданин, ако е родено в чужбина, не може да придобие гражданство при никакви обстоятелства.

Възможно решение: Конвенцията на ООН от 1961 година

Държавите имат ясни международноправни задължения да предотвратяват и да намаляват случаите на липса на гражданство в съответствие с Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 година. България е ратифицирала и обнародвала тази Конвенция през 2012 година. Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство изисква от държавите да въведат гаранции в законодателството си, които да не допускат липса на гражданство при раждането на дете или по-късно в живота. Конвенцията също така съдържа важни гаранции за предотвратяване на липсата на гражданство поради лишаване или отказ от гражданство или правоприемство между държави. Конвенцията посочва изчерпателно силно ограничените ситуации, в които е допустимо държавите да лишат един човек от гражданство, когато той остава без гражданство след това.

Намерете повече полезни ресурси по темата тук.

Хората без гражданство нямат държава, към която да се обърнат за закрила и административно съдействие. Тази празнота най-осезаемо се изразява в липсата на документ за самоличност. Без такъв документ, достъпът до всички основни човешки права е силно затруднен. Съществува и риск хората без гражданство да бъдат разглеждани и санкционирани като нелегално пребиваващи чужденци.

Попаднали в правен вакуум, лицата без гражданство не могат да упражняват основни права, които гражданите на дадена държава възприемат като даденост. Например, лицата без гражданство изключително трудно имат достъп до образование, трудова заетост, медицинска помощ и здравеопазване, социална сигурност, жилищно настаняване, както и до граждански и политически права като свобода на движение, забрана от произволно задържане, избирателни права и т.н..

Тежките последици от липсата на гражданство засягат не само конкретния индивид, но и обществото като цяло. Те се изразяват в създаване на изолирани групи от изключени от обществото хора, което може от своя страна да доведе до социално напрежение, забавено икономическо развитие, а дори и до конфликти и насилствено разселване.

Възможно решение: Конвенцията на ООН от 1954 година

Лицата без гражданство имат безспорно признати човешки права. Основният международен договор за тяхната закрила е Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 година. България е ратифицирала и обнародвала тази Конвенция през 2012 година. Конвенцията за статута на лицата без гражданство дава определение за това кой е лице без гражданство и предоставя минимални стандарти за отнасяне към лицата без гражданство по отношение на редица права като правото на образование, заетост, жилищно настаняване и други. Конвенцията от 1954 година урежда въпроса за документите за самоличност и пътуване на лицата без гражданство, както и правото им да получават административно съдействие.

Намерете повече правни инструменти и полезни ресурси тук.